Бали – „Островът на боговете“

Хиндуистките богове харесали навремето днешния индонезийски остров Бали за свое убежище и затова го осели с вулкани – има 6, високи между 1300 и 3000 метра. Боговете ползвали вулканите за свои тронове.

Има още много легенди за това кътче от рая, пълно и с тропически гори, бистри езера, бързи реки, зеленчукови градини, зашеметяващи плажове. Всичко това – побрано едва на 5632 кв. км. Разстоянието между най-южната и най-северната точка на острова е около 90 км, а между източната и западната – по-малко от 140 км. Това позволява на туристите да го обиколят целия чрез дневни турове и до вечерта да се върнат в хотела, където са отседнали. Богатата история, култура, изкуства, красивата природа и тропическият климат превръщат острова в една от най-предпочитаните туристически дестинации. Благодарение на безбройните си храмове и пагоди Бали се е превърнал в люлка на хинду-балийската религия и е известен още като „Островът на хилядата храма“.

 

 

 

 

 

 

Тук има за всеки по нещо. От спиращи дъха залези и съвършено изваяни оризови тераси през внушителни храмове до прекрасни условия за сърфинг и, разбира се, разнообразен и интересен нощен живот. Но най-голямата атракция за туристите са зрелищните фестивали. Те съчетават музика и театър, а класическите танцови представления са на основата на древни хиндуистки епоси, с елементи от местния фолклор, типичен за острова. Уникалността на балийските танци се крие в сложната хореография, която включва почти всички части на тялото. Очните ябълки и върховете на пръстите са синхронизирани по невероятен начин и в съчетание с музиката, която през вековете се е променяла и днес звучи учудващо актуално, образуват един истински спектакъл както за окото, така и за душата. Всеки танц е кратка история, разказана със звуци и жестове и дори да не сте почитател на това изкуство, то просто ви завладява.

Така е и с „духовната храна“, която Бали предлага. Не се учудвайте, ако след няколко дни, прекарани там, започнете сутрин да поставяте пред вратата си местния традиционен символ, с който благодарите на боговете, че съществувате. Символът е чиния, направена от бананово листо, в която се поставят петте елемента на живота – земя (малко пръст от двора), въздух (ритуално се „хваща“ шепа от околното пространство и се „пуска“ върху банановото листо), вода (в купичка или чашка), огън (под формата на запалена свещ) и храна (каквато има в къщата, може дори крекери). Местните жители слагат тези блюда пред всяка врата и, разбира се, пред религиозните олтари, които са неизменна част от всеки дом и които понякога заемат по-голямата част от миниатюрните дворове на къщите.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Маймунската гора“ е мястото, където човек наистина се чувства най-близо до природата и до Дарвин. Въпреки усилията на персонала многобройните маймуни са твърдо решени да „опознаят“ всеки разхождащ се отблизо. И ако имате неблагоразумието да носите банан, по-добре бъдете все нащрек, защото освен гладни прародителите ни са и доста своенравни, а понякога и агресивни. Пазете си аксесоарите – шапки, чанти, очила и други предмети, които биха привлекли вниманието на „домакините“. Трябва да се внимава и за ухапвания, защото яростните малки зверчета са непредвидими.

Като стана дума за ухапвания, да си кажем направо, че остров Бали може да е колкото романтичен, толкова и опасен. Особено ако си насред планината, в близост до село Убуд, известно като културното сърце на острова. Селото е популярно и със своята скулптура, рисуване, дърворезба, арт магазини и галерии. Те са започнали да се развиват през 30-те година на ХХ век, когато западни творци и интелектуалци се заселват там и предизвикват интереса на света към този малък остров и местните му изкуства. Повечето хотели са построени на върха на клисурата най-вече заради прекрасната гледка към реката и оризовите тераси.
Но освен очевидните си достойства Убуд има и някои недостатъци. Например наличието на отровни змии, които за съжаление могат да проникнат навсякъде, дори в хотелската ви стая. Ще се притесните още повече, когато в местната болница се забавят да намерят противоотрова и накрая ви „успокоят“, че това се случва рядко, „едва два-три пъти в месеца“. Въпреки романтично-приключенския характер на подобни истории добре е да сте подготвени. И ако все пак ви сполети такава неприятност, редно е да отидете бързо в столицата Денпасар, където медицинските услуги са на доста по-добро ниво. Най-важното: внимавайте къде стъпвате, особено ако е тъмно и сте си в хотелската стая!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Тайната“ на Бали се крие в религиозната му независимост от останалата част на Индонезия. Балийците изповядват религията хинди, вярата им съдържа елементи от будизма и от древните анимистични изповедания, типични за архипелага. Хинди намира почва в Бали през IХ век, когато островът е бил част от империята Hindu Majapahit от Източна Ява. Когато нахлуват мюсюлманите, аристокрацията се заселва в Бали и популяризира хиндуизма.

За разлика от повечето народи, които посрещат Нова година с веселие и музика, балийското население предпочита мълчанието. Според местния календар подобно „празнуване“ се упражнява в началото на март и се нарича „Денят на тишината“. В Бали действа Грегорианският календар за улеснение на правителството и туристическия бизнес. Но местното население използва други два лунни календара, по които се ръководи за религиозните тържества, годишнините на храмовете, свещените танци, сватбите и дори за построяването на къща.

Така че в „Деня на тишината“ целият остров млъква и животът застива. Забранен е дори трафикът по улиците, а единственото летище е затворено. Хората не могат да ядат, да говорят, да излизат на улицата. Посвещават се на медитация.
Легендата разказва, че на този ден злите духове бродят, и местното население иска да ги заблуди, че островът е пуст, за да не вземат никого в отвъдното.

Единствените хора, които може да видите, са традиционният охранителен отряд „Пекаланг“ – мъже, облечени в черно, които следят никой да не напуска дома си.
На този ден трябва да се постигне и запази балансът и равновесието в природата. Човек трябва да си направи равносметка за най-важните ценности – любов, човечност, търпение, добронамереност, които трябва да запази завинаги. Може би затова балийците почти никога не използват думата „не“. Винаги се усмихват и дори да не те разбират – услужливо се съгласяват. Невъзможно е да чуете спор или скандал. Даже повишаването на глас би било изключение не само при посрещане на Новата година, но и през всичките останали 364 дни.

 

 

 

 

 

 

 

 

И така, когато решите да посетите това приказно късче земя, се подгответе да видите едни от най-красивите гледки, да се сблъскате с уникалната местна култура, да опознаете отблизо някои екзотични животни, както и да разберете защо доброто отношение между хората е издигнато в култ. Но най-важното е да се информирате кога се пада „Денят на тишината“. Защото ако се случи да го уцелите, ще трябва да изчакате на някой съседен остров, докато Бали се „събуди“ и възобнови нормалния си начин на живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: