Чудните мостове – игра на форми

Чудните мостове са един от най-популярните феномени в Европа. Една удивителна игра на формите, родена от взаимодействието на природните стихии. И ако досега не сте се убедили в мистичната красота на Родопите, то Чудните мостове ще ви я докажат.

Двете мраморни арки и прилежащите към тях карсрови форми са запазена емблема на Родопа планина и задължителна спирка при туристическите турове. Известни още с имената „Скалните мостове” и „Еркюприя” (турското име), Чудните мостове продължават да бъдат обект на научни проучвания и са извор за едни от най-живите родопски легенди. Разходката между скалните формище ви накара да се преклоните пред силата и величието на природата и ще ви провокира да изследвате всяка цепнатина, която срещнете по пътя си. Възможно е да се натъкнете на причи гнезда и прилепни колонии, но не се плашете – очарованието на Чудните мостове не би било същото без присъствието на тези дребни животинки.

Ще бъдете покорени не само от феноменалните форми на Чудните мостове, но и спокойствието на природата, която ги заобикаля. Навсякъде около вас ще се идигат гъсти иглолистни гори (предимно смърчове), а във въздуха ще се носи аромата на здравец и безсмъртниче – култовото цвете на траките, което според легендата се ражда от кръвта на Орфей. То е символ на възкресението, тъй като дори изсъхнало, след поливане се съживява отново. Точно така ще се почувствате и вие след посещението на Чудните мостове – изпълнени с живот и признателност към майката природа!

Местоположение

Природният скален феномен Чудните мостове се намира на 1450 м. надморска височина в подножието на връх Голям Персенк (най-високия в дял Чернатица – 2091 м.) в Западните Родопи. Оформил са е върху над 40 хектара площ в карстовата долина на река Айдарско дере (Еркюприя). Чудните мостове отстоят на около 70 км. от областния център Смолян,  на около 35 км от общинския център Чепеларе, на около 80 км от Пловдив и на около 220 км от София. Най-близките села в околността са Забърдо (на 4 км) и Орехово (на около 20 км).

Формиране на природен феномен Чудните мостове

От научна гледна точка, Чудните мостове възникват вследствие на ерозионната дейност на пълноводната някога река Айдарско дере спрямо мраморните скали в местността. В продължение на стотици години водата дълбае тунел, чиито таван толкова се изтънява под натиска й, че пропада. Оцелелите части оформят 2 грандиозни арки и една по-малка, която е почти неизследвана. Под тях и до днес продължава да тече бистрата рекичка, която след Малкия мост се скрива в подземна карстова пещера и се показва на повърхността след около 3 км.

 

Легенда за формирането на Чудните мостове

Както повечето природни феномени, така и Чудните мостове имат своята легенда. Тя разказва, че някога землището на близкото село Забърдо било сборен пункт на пастирите от околността, които пасяли там стадата си. Ненадейно се появил змей, който започнал да избива животните.

Пастирите натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, с което се пали огън) и го пуснали като примамка за змея. В момента, в който го глътнал, магарето започнало да изгаря вътрешностите му и змеят се опитал да се скрие в една малка дупка в земята. Тъй като тялото му било огромно, дупката се разширила, но звярът останал заклещен. С течение на времето костите на змея изгнили и след тях останали внушителните Чудни мостове.

Чудните мостове в години

* Влизат в документалните записки на изследвоатели и археолози още в края на XIX и началото на XX в.

* През 1949 г. Чудните мостове са обявени за защитена територия.

* През 1961 г.  Чудните мостове са обявени за природна забележителност.

* През 2003 г. Чудните мостове са включени под No 85 (заедн с връх Голям Перелик) в списъка на 100-те национални туристически обекта.


Композиция на природния феномен Чудните мостове

С името Чудните мостове се назовават 3 скални образувания, наподобяващи мост, като третото е по-скоро карстова пещера, която поглъща водите на река Айдарско дере.

Най-внушителен е първият скален мост, наричан още Големият мост. Общата му височина (височината + дебелината на арката) е около 70 м. Започва с 3 отвора, различни по големина, които се стесняват и преливат постепенно и завършва с един. С дължина около 100 м. и ширина 15 м., той оформя 3 величествени арки (най-високата е 45 .м), над и под които можете да се разходите. Но не се учудвайте на драскотините по скалните стени под сводовете – това не са нито древни рисунки, нито проява на вандализъм. Просто съществува традиция туристите да изписват имената си с въглен на стената под Големия мост.

Големият мост сам по себе си също оформя други скални забележителности. В извивките му са издълбани две свързани помежду си пещери, както и множество карстови отвори, които са убежище за птиците и прилепите. А по самия мост минава пешеходния път, свързващ двете села Забърдо и Орехово.

На около 150 м. надолу по реката ви очаква вторият мост от Чудните мостове – Малкият мост. Той е с дължина 60 м. и обща височина 50 м. (самата арка е около 30 м.), като в източната си част започва да се снижава и води директно до карстовата пропаст, в която изчезва реката. Между Малкия мост и третия мост (наричан още Долен скален мост), които са на около километър разстояние, се намира т.нар Ледена пещера. В нея ледът се задържа дори през най-горещите летни месеци. Тъй като обаче тази част от феномена не е достатъчно обезопасена и напълно проучена, туристическият поток се съсредоточава около първите два моста.

Къде да отседнете в околностите на Чудните мостове

Тъй като Чудните мостове са природен феномен, привличащ засилен туристически поток, в околностите са изградени не една и две почивни бази. За любителите планинари най-удобно е да се разходят до хижите „Чудните мостове” и „Скалните мостове”. Двете са на около километър разстояние една от друга, модернизирани (тъй като се поддържат от туристическо дружество в Чепеларе).

Село Орехово също е с древен (римски) произход. То е популярна дестинация за практиване на селски туризъм в България. В близост освен Чудните мостове, са вторият по височина водопад в България – Скакалото и т.нар Човешка пещера, която е станала клада за местното население по време на Османското робство.

 

Източник: trakerbg.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: