Районът на Чернобил привлича любопитни хора от цял свят

Туристите подписват формуляр, че няма да се хранят и пушат на територията на бившата атомна централа

С жълт дозиметър в ръка, гидът съобщава за ниво на радиация 35 пъти над нормата: добре дошли в Чернобил, мястото, където през 1986 г. стана най-страшната ядрена катастрофа в историята и което всяка година посещават хиляди западни туристи. Районът на Чернобил привлича любопитни хора от цял свят – както специалисти, така и обикновени туристи, предимно от Запада, които не се колебаят да платят по 160 долара за един ден в пострадалата от бедствието зона. Сочен от американското сп. „Форбс“ за една от най-нетрадиционните туристически дестинации в света, миналата година Чернобил е бил посетен от близо 7500 души, сочат официалните данни.
Малък автобус води туристите до забранената зона. На входа всеки подписва декларация, с която се задължава да спазва правилата за предпазване от облъчване: да не яде и пуши на открито, да не докосва нищо, да не сяда на земята и да не оставя върху нея предмети. Всички подписват с леко нервни усмивки.  Младата белгийска психоложка Давиния Шутетен признава, че малко се страхува от радиацията и допълва, че ще си изхвърли обувките след посещението. Въпреки това тя продължава обиколката си с останалите туристи към реактора с пропукан бетонен купол. На това място дозиметърът на водача сочи най-високо ниво на радиация от цялото пътуване: 3,9 микросиверта, в сравнение с нормалното от 0,12 микросиверта.
След като прави снимки, групата заминава за град Припят, построен само на 3 км от централата за нейния персонал от 50 хил. жители, които бяха евакуирани на следващия ден след катастрофата.
Времето там е спряло. Пана от съветско време още висят по сградите, близо до ръждясал развлекателен център. Книги и останки от играчки са разхвърляни в изоставен апартамент. Училищен стол е осеян със стотици газови маски. Австралийската туристка Боби Харингтън изпитва неудобство да посети изоставените жилища. „Може би е много рано. Много от тези хора все още са живи. Не ми е приятно това воайорство“. Шведският китарист Карл Бекман признава, че винаги е искал да посети това място. Не открива нищо странно в избора си. „Не е по-различно от Колизеума, където също са умирали хора, или Аушвиц“.
На 26 април 1986 г. избухва реактор номер 4 на централата в Чернобил, разположен в северната част на Украйна, близо до Русия и Беларус, като замърсява голяма част от Европа и най-вече тези три републики на СССР. Хиляди „ликвидатори“, които без предпазни средства притичват към мястото на инцидента, за да загасят пожара и да затворят засегнатия реактор, умират през годините, а само в Украйна 2,3 млн. души официално са пострадали от радиоактивните вещества, причина за многобройните случаи на ракови заболявания. Здравната равносметката от катастрофата е много оспорвана. Противоречиви изчисления на ООН сочат 4000 установени или бъдещи смъртни случаи в трите най-засегнати страни. Природозащитната организация „Грийнпийс“ изчислява най-малко 100 хил. потенциални жертви в резултат на екокатастрофата.

Източник: БТА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: