Памуккале – замък, бял като памук

Памуккале (Pamukkale) е известно турско курортно градче във вилаета Денизли, намиращ се на 30 км северно от град Денизли, но освен това е и един от най-забележителните природни феномени на Турция. Белотата и формата на скалните образувания, простиращи се на около 3000м, им придават вид сякаш са направени от памук. От тук идва и името на природния феномен – Памуккале или Замък от Памук.
Асфалтов път от град Денизли, минаващ през гъста гора, води направо към Памуккале. Изведнъж пред погледа ви се възправят белоснежни скални грамади подобно на пухкави облаци. В причудливо образувалите се каменни чаши по върховете им сияят малки кладенчета, а водата от тях се стича грациозно по скалните стъпала като пенливо шампанско. Изумрудено-зелените долини, контрастиращи на искрящото бяло, се простират в подножието на каменните изваяния и създават още по-феерична атмосфера.

Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол (Турция). Водата е с температура 37°C и излиза, клокочейки изпод земята в изумителни каскади, като се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление замърсяването на околната среда се отразява и върху свежестта на цветовете.

На върха на Памуккале се намира древния град Хиераполис, който е с огромно историческо значение. Останките от различни исторически периоди и култури го превръщат във важен археологически център. Хиераполис е основан през 190 пр.н.е. от династията на Аталидите – владетелите на Пергамон. Тогава Евмен II, царят на гръцкия град Пергам, близо до западното крайбрежие на Турция, основал град Хиераполис на платото, откъдето извират изворите. Той кръщава града на името на Хиера, съпругата на легендарния основател на Пергам Телефос.

През 129 г. пр. н. е. Хиераполис става част от Римската империя и се прочува като популярен балнеолечебен курорт, посещаван и от много императори, включително от Нерон и Адриан. По време на управлението на Нерон през 60 г. градът е разрушен от земетресение. Построили го отново на същото място и той станал още по-голям и по-великолепен с широки улици, театър, обществени къпални и къщи, снабдени с топла вода, която минавала по специална канализация.

 

За повече от две хилядолетия странните и неземно красиви терасовидни басейни на Памуккале си остават едно от чудесата на света. Преди хиляди години земетресенията, които са били често срещани в тази област, са създали възможност за извирането на мощни горещи извори с богата на калциев карбонат вода, излизаща на повърхността. Именно на тези извори се дължи зимната белота на тази невероятна природна забележителност. Водните струи от древния град, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев окис, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси.

 

Изворите на Памуккале са изключително лечебни – историята е запазила свидетелства, че много императори (а днес и много известни личности) посещавали този район, за да лекуват с целебните води нарушения на сърдечно-съдовата дейност, хипертонии, нервни болести, ревматизъм, кожни заболявания, рахит, паралич и заболявания на стомашно-чревния тракт.

Специалисти са изследвали водата и открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е доста дълъг, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и т.н. Водата на Памуккале има естествено Ph 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на нея се дължи лечебният ефект при доста заболявания.

Местните твърдят, че термалните извори оказват изключителен ефект върху мъжката потентност, помагат при кожни и сърдечни заболявания, при проблеми с кръвообращението, бъбреците, нервите, при ревматизъм и парализа. Историята показва, че още от древни времена мястото се е славело с лечебната си вода. И тогава, както и сега, мнозина са идвали най-вече, за да се изцерят.

Известна е и легендата за една девойка, която проклела съдбата за това, че не се е родила красива, и се хвърлила от скалите на Памуккале. Но като паднала във водата, тя тутакси била спасена от млад ловец, син на покровителя на Денизли, който се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за жена. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето и от грозно патенце тя се превърнала в красив лебед.

 

Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис бил разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.

Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достигнал своя връх по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия. Днес археологическите разкопки разкриват много от тайните на античния Хиераполис – Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази.


Една от най-интересните находки в града е светилището на Плутон, бога на подземния свят, построено до храма на Аполон, бога на слънцето, музиката, поезията и медицината. Те били разположени един до друг, за да се неутрализират взаимно със своите божествени тъмни и светли сили.

Хиераполис обаче впечатлява най-вече с две неща: с амфитеатъра си и с некропола. Римският театър е всъщност най-запазеното нещо от древния град. На сцената безмълвно стоят статуи, барелефи и скулптури, които помнят велики времена. В цяла Турция това е театърът с най-добре съхранени декоративни елементи. Той силно напомня постройките в Пергамон и Сид, но е много по-запазен от тях. Може да побере над 10 хил. души публика. Некрополът пък е забележителен не само от историческа гледна точка. Представете си поле със саркофази, но не един и два, не и сто, а повече от хиляда. Когато се движиш между тях, сякаш попадаш в призрачно място, дори и въздухът не помръдва.

 

Най-почитаният бог в Хиераполис бил Аполон. Храмът му бил построен през III в. от н. е. върху пещера, пълна с отровния газ плутоний (наречен на името на бог Плутон). В миналото пещерата била място за изпитание на монасите, които идвали тук, вземайки със себе си животни, които умирали, а божиите наместници, едва дишайки, оставали живи, доказвайки своето превъзходство над останалите смъртни.

Развалините в южната част на града, които днес функционират като музей, в миналото са представлявали къпални. В басейна с лековита минерална вода дори се е къпела и самата Клеопатра. Къпалните от II в. съдържали помещения с различна температура, които се използвали последователно. Най-напред се започвало със студения фригидариум, после следвал топлият тепидариум, където тялото се намазвало с масло, а накрая идвал горещият, изпълнен с пара калдариум, където маслото и мръсотията се смъквали от кожата с помощта на специално приспособление (стригил). Част от къпалнята сега е превърната в музей с прекрасна колекция от статуи и старинни предмети, сред които медицински инструменти и бижута.

 

Памуккале има и още една забележителност, до която туристът рядко достига. Мястото се намира само на 5 км от Памуковия замък. Легендата разказва, че водата на един от горещите извори, който блика от пещера наблизо, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон дори описва, че за броени мигове тези газове биха убили бик, а според местните това е диханието на злите духове.

Истината всъщност е много прозаична. В пещерата газовете са доста зловонни и нетърпими, но само на стотина метра по-надолу мирисът става търпим. Това ‘миризливо’ място е превърнато във втори балнеоложки център: наоколо има няколко кокетни вили, които се отдават по наем. Горещата вода образува каскади на хълм с неголяма височина и формира естествени варовикови вани. Мястото силно напомня Памуккале, но е червено във всичките му възможни нюанси и с далеч по-малки мащаби. Влизането в тези вани си е направо рисковано, защото водата в по-централните е с температура 57 градуса. В по-крайните вани температурата е по-търпима, но само 2 минути престой в горещата вода е достатъчен кожата на човек да се зачерви като на рак. Постепенно обаче се свиква, само трябва да се излиза през определено време за охлаждане. „Къпането“ в тази вода е само за смелчаци, а влизането в най-горещите вани е равносилно на онова, което правят нашите нестинари.

Червената вода, както е известна сред местните, е много красива на зазоряване. За целта трябва да отидете там още в 5 часа сутринта и търпеливо да изчакате слънцето да се покаже над близките хълмове. В този момент скалите стават кървавочервени, а от горещата вода се издигат облаци пара към небето. Човек има усещането, че всеки момент злите духове ще изскочат от пещерата. Те обаче си остават дълбоко в земята.

 

Природните красоти на Памуккале и загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис като магнит привличат хиляди туристи от цял свят, които ежегодно се тълпят край тази природна забележителност, един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

 

Източник: mysticolors.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: