Кипър и кипренето

Posted by planettours on 05.10.2012 · 1 коментар 

Ако човек се спъне в нещо в Кипър, то ще е някаква историческа забележителност и то отпреди поне десетина века, иначе не се брои.

Най-голямата е Заливът на Афродита – мястото, на което богинята се е родила, излизайки от морската пяна. Дотам се стига по неколкометров тесен тунел под магистралата и се излиза на покрит с плоски бели камъчета бряг.

Традицията повелява влюбените двойки непременно да подредят от малките камъчета символа на сърце и началните букви на имената си. Така че – бъдете подготвени, ако сте в тази категория.

Едва след като си се снимал на фона на потопените в морето скали, се разбира, че богинята е излязла на мястото векове преди въпросните скали да се появят на мястото и да го отличат от бреговата ивица на километри вляво и вдясно.

Заливът на Афродита е мястото, където според легендата богинята на красотата се е появила за пръв път на света от морската пяна. Скалата обаче е с много по-късен произход и за нея има друга легенда.

За тези скали се разказва друга история – те са запокитени в морето от местния легендарен герой Тиганис, помолен от любимата си царица да спаси царството от арабските нашественици. Героят свършил работа като взел скалите от най-високата планина в Кипър, хвърлил ги срещу вражеските кораби и ги прогонил. Съвременният физикохимичен анализ пък сочел, че скалите действително са с произход от планината Тродос в центъра на острова и на десетки километри от брега.

Най-големият се нарича Petrou tou Romiou – Камъкът на гърка, задължително място за снимка на всеки турист.

От легендата за Афродита идва и обяснението за една българска дума, чийто корен е името на острова – кипра наричаме момиче, което „се кипри“, разкрасява се по примера на богинята на красотата и плодородието.

Впрочем, легендата за Афродита се е продавала много добре и векове преди новата ера. За празниците в нейна чест тук са пристигали натоварени със стока кораби от целия свят (наричан от елините с обобщаващото „Индия“), за да ги обменят за тукашните нарове – натъпканият със зрънца плод е символ на плодородието и на самата Афродита.

Богатата и тачена в Кипър история извира действително от всеки камък, който ще разкаже или за елинистичната епоха и финикийците, или за ранното християнство, за арабското и венецианското владичество, за османския период.  В Ларнака например е роден самият Демокрит, а  е починал св. Лазар – гробът му е в една от централните базилики. В крепостта на Лимасол самият Ричард Лъвското сърце се е оженил за Беренгария Наварска. Света Елена пък донесла на острова  първата котка и така до днес животното е силно тачено тук.

Впечатляващо, нали? Всеки уважаващ себе си  току изскочил от пръстта вампир би преглътнал с неудобство толкова много история…

Кварталът на богатите

Той се намира в западнокипърския град Пафос. Става дума за отлично запазени римски мозайки, които се намират в намерено случайно от земеделец селище от 2-4 век на новата ера.

Археологическата находка, която все още не е разкрита докрай, включва резиденцията на римския наместник, домове на богати граждани, бани, вили и култови светилища. Една от сградите, разпозната от археолозите като чакалня пред  администрацията, е снабдена с басейн за молителите, които очаквали чиновникът да ги приеме.

Тук е изобразено първото убийство под въздействие на алкохола. Кипърският цар, чието име вече не мога да си спомня, бил възнаграден от боговете с умението да добива вино. Помолил двама младежи да му помогнат да пренесе меховете и им платил с „божествения еликсир“. След като усетили опияняващото въздействие на ферментиралото грозде носачите решили, че са отровени и, уплашени,  отнели живота на господаря си.
Преди години посетителите били допускани свободно да стъпват върху мозайките. Някои „чоплели“ камъчета за спомен, други ги пръскали с течност, за да стане снимката им по-контрастна. Сега туристите минават по издигната на метър от земята дървена конструкция.

Законите на Кипър определят, че всичко, намерено на дълбочина до 70 см в земята, е притежание на собственика на парцела, а по-дълбоките находките принадлежат на държавата, пояснява екскурзоводът.  И понеже населението на страната е малко над 1 млн. души и нищо не може да остане скрито-покрито, хората предпочитали да обявяват намереното пред държавата, вместо да си създават неприятности.

Добре е предварително туристът да с е зареди с малко повече информация или да си припомни старогръцките митове и легенди, за да разчете „комикса“ на ранносредновековните образослагатели – за драмата на сестрите Сцила и Харибда, за привързаността между Кастор и Полукс, за любовта на Нарцис към себе си.

На село

Освен по морския бряг си заслужава човек да мръдне няколко километра във вътрешността на острова и да посети малките селца и къщи за гости, особено ако иска да се сблъска с „битовото“. То е различно от у нас – двестагодишните къщи са иззидани от местен варовик, дограмата е яркосиня, чергите са нашарени с чужди цветове. Олеандрите, които тук отглеждаме в саксии, там растат като бурени, а портокаловите дръвчета заместват ябълковите.

Хората в Тохни опитват да накарат туристите да мръднат с десетина километра навътре от морския бряг.

Тохни  – на двайсетина километра от Ларнака и на 10 минути път с кола от плажа. Издяланите от камък къщи застъпват покривите си на етажи по склоновете на стръмна урва, а в далечината проблясва морето. Според справочниците името на селото вероятно произлиза от думата techni, тоест изкуство – ваятелското изкуството на местните хора. За да привлекат туристите, те предлагат колоездене, езда,  строят пред къщите си малки басейни.

Св. св. Константин и Елена са покровителите на Тохни. Човек, попаднал по волята на случая тук именно на 21 май,  още от преди обяд ще се потопи в атмосферата на празника – с множеството сергии по централната улица, затрупани с нужни и ненужни стоки. Кърпи, джапанки, одеала, домашни потреби, бельо, но и локум, всевъзможни ядки, плодове. Една баба сръчно разточва направо пред очите ви тънки кори, реже ги на идеални квадрати, запечатва вътре като в пощенски плик резени от местното козе сирене халуми, пържи ги в сгорещено олио – моля заповядайте.

Да ви е сладко

Нарове, портокали, десертното грозде султанина, вездесъщото халуми, пъстрата кипърска салата, морските дарове и прясната риба са част от угощенията.

Обикновено храненето започва със салата – сервира се в големи дървени или метални купи смес –  маруля, домати, понякога зеле, кубчета сирене ( то не съответствало на кипърската традиция, но го слагат, за да не се разочароват туристите, които го очакват), маслини. Понякога подправена с джоджен, друг път – с листа от целина или друга тайнствена трева.  Към салатата се сервира „мезе“ – думата е същата като на български език. В малки продълговати чинийки се изнасят – тахан паста, тарама хайвер, нещо, подобно на кьопоолу, кубчета мариновано червено цвекло, сух таратор (наименованията са приблизителни), филийки от местното козе сирене халуми на скара и други мезета, чийто аналог липсва в България.

Романтиката на таверните също черпи от „античността“ – старите фолксваген, шевна машина, везна са част от обзавеждането.

С напредването на времето, прекарано на масата, чиниите започват да стават по-големи. Щом се опразнят съдовете с мезетата, се поднасят морски дарове – отново няколко плата за цялата компания, после скарата – кюфтета, наденички, пилешки и свински шишчета. Накрая са десертите – плодове, бяло сладко и чаша гъсто – кипърско, кафе.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Реклама

Filed under Места по света