Поздрав според културните обичаи по света
Ръкостискане, целувка по бузата, поклон или прегръдка – всеки народ има свой традиционен поздрав. И за да бъдете приемани с уважение и добронамереност, във ваш интерес е да научите възможните начини за поздрав според културните обичаи по света.
Поздравът най-често е първото впечатление в общуването. Той може да бъде определящ за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията – между половете, между различните националности, между расите. Дори животните приветстват себеподобните си по свой характерен начин. Защото поздравът е необходимо средство за комуникация между хората, средство, което изразява принадлежност към определена раса и националност, приемственост между роднини, приятели, далечни познати и непознати. И макар понякога човек да остава изненадан от начина, по който го посрещат, за да покаже добро възпитание и толерантност, той трябва да умее да поздравява събеседника си според културните обичаи в едно или друго кътче на света.
От друга страна, освен израз на културна принадлежност, начинът, по който хората се поздравяват зависи от техните взаимоотношения и от положението им в обществото. В някои краища на света като Западна Европа, Азия и Северна Америка населението е по-сдържано в реакциите си спрямо Латинска Америка, Балканския полуостров и Южна Европа. И макар много често заради различнията в културните си модели народите от едната група да смятат тези от другата за студени, груби и невъзпитани, всички те използват поздрава като първи контакт с друго човешко същество.
В Гърция най-разпространено е ръкостискането, поне при запознанство. При задълбочаване на взаимоотношенията може да се появи и целувка по бузата. Между приятели и роднини най-често ръкостискането е съпроводено едновременно с лека прегръдка (при мъжете с потупване по гърба) и целувка по бузата. Сутрин и следобед се поздравява с „Калимера“ (Добро утро, Добър ден), а вечер – с Калиспера (Добър вечер). Неофициалният поздрав „Ясу“ се използва за „Здравей“ или „Чао“ към един човек или към приятел, а „Ясас“ – към няколко души или към непознат.
В Италия приятелите и членовете на семейството се поздравяват с целувка по бузата, най често придружена от топла прегръдка, без значение от какъв пол са. При запознанство се използва кратко ръкостискане, както и официалните словесни поздрави: Добро утро (Buongiorno), Добър ден (Buonasera), а при раздяла Довиждане (Arrividercci). Популярното Чао (Ciao) е прието само между близки приятели и то в неофициална обстановка.
В Испания, както и в повечето средиземноморски страни, по природа са по-топли и по-спонтанни. Затова те имат навик да се поздравяват с целувка по двете бузи – както при запознанство, така и между приятели. Изключение се прави само в работна среда и при среща с много авторитетен човек. Във всички други случаи се смята за обида. Целувка се разменя между жени, между мъж и жена и много рядко между двама мъже (освен ако не са роднини).
В Турция обичайният поздрав при среща е здраво ръкостискане, а между роднини и близки приятели с целувка по едната или по двете бузи. Израз на почит към по-възрастните е да се целува тяхната дясна ръка и допиране на чело до нея.
В САЩ най-обичайният поздрав между мъже е здраво ръкостискане. Подобно на британците и ирландците, те се страхуват от хомосексуални „етикети“. По рядко мъж и жена ще си подадат ръка. Американците, за разлика от латиноамериканците проявяват по-голямо уважение към личното пространство на събеседника си и предпочитат да компенсират жестовете с ведро отношение. В повечето случаи е достатъчна усмивка и ведър поздрав „Здравей“. Обикновено жените използват ръкостискане, когато се срещат за първи път, а ако станат блзики приятелки, се поздравяват с прегръдка.
В Мексико най-често хората се поздравяват с ръкостискане или „целуване на въздуха“ покрай лицето. Но за разлика от французите, които целуват двете бузи, при мексиканците целувката е само една. При по-близко познанство ръкостискането е придружено със силна прегръдка и няколко сърдечни потупвания по гърба (при мъжете).
В Япония е признак на добро възпитание мъжете и жените да поздравяват с поклон – под формата на леко кимване с глава или с пълен поклон в кръста. В домашни условия, където има специални традиционни постелки, наречени „татами“, японците коленичат при поклон.
В Корея също поздравяват с поклон, но след това се подава и ръка за поздрав. При ръкостискането е признак на възпитание със свободната дясна ръка да се прихване предмишницата на другия човек.
По-малките, затворени общности, също имат свой културен модел на поздравяване. Например ескимосите потъркват един в друг носовете си, тибетците изплезват език (като по този начин показват на другия човек, че са без лоши помисли), а жителите на Шри Ланка събират длани под брадичката си и се покаланят.
Източник: http://relax.rozali.com
