Бетеавон или какво да похапнем в Израел
В края на миналата година бях в Израел! Чудесно, казват моите приятели. – Разкажи как беше. И аз…мълча. Защото незнайно защо не мога да вкарам в няколко клишета и стандартни описания това, което видях в тази страна.
Как да ви го обясня? Например, били сте в Испания. Всеки горе-долу знае какво да очаква, когато чуе “Испания” – фламенко, корида, Гауди, Алхамбра. “Италия” – Тоскана, Рим, Колизеума, Флоренция със статуята на Давид…
А за Израел? Въпреки че се подготвих уж подобаващо, изчетох всички възможни теми по и изгледах 3-4 израелски филма, така и не успях да се подготвя за срещата си с Израел. Защото той е някак си …. извън нашите представи. Необичаен. И в същото време по своему супер логичен и подреден.
Полезни факти, които е добре да се имат предвид при сблъсъка с израелската кухня:
това е средиземноморска страна
- тя е създадена в област, заобиколена само с араби
- жителите на Израел са евреи, дошли тук от над 80 страни от цял свят – предимно от Европа, но има и евреи от съседните арабски страни, а даже и черни евреи от Етиопия
- това, което обединява тези хора, са еврейските традиции, спазвани стриктно в продължение на хилядолетия
- и накрая – в Израел живеят и 20 процента араби. Не става дума за тези, които обитават автономната палестинска област, а за араби – израелски граждани. А тези араби могат да бъдат както мюсюлмани, така и … християни.
Така че да се говори за израелска кухня е малко рисковано. Представете си кухнята на целия свят, събрана на едно място. Може би без австралийците и ескимосите, но все пак кухнята на цял свят.
Всъщност Израел е изграден от две основни групи преселници – сефаради (обитавали Средиземноморието, Близкия и Далечния Изток) и ешкенази (дошли от Франция, Германия, Русия и Източна Европа). Всеки донесъл кухнята на региона, който обитавал преди. Затова израелската кухня съчетава типичните за средиземноморския район свежи зеленчуци и плодове, маслини, зехтин, пшеница и млечни продукти с обичайните за северните страни туршии, яхнии, блини, печени меса и характерните за Близкия Изток плоски питки, нахут и агнешко.
Първото нещо, с което аз се сблъсках в Израел, беше изискването храната да е “кашер”.
Има редица правила коя храна е кашер и коя не, но основната забрана, формулирана в Тората (еврейската свещена книга, която включва първите пет книги на Библията) гласи “Не вари агне в млякото на майка му”. Това означава да не се смесват месни и млечни продукти.
Голяма работа, бихте казали вие. Но представете си, че евреите, които спазват кашрут (законите, които определят коя храна е кашер и коя – не), никога не са опитвали пица с шунка, поръсена с кашкавал. Или чизбургер от Макдоналдс с телешко месо и жълто сирене. Или мусака с кайма със заливка от мляко и яйца. Да не говорим за множеството ястия с месо и сметанови сосове.
Макар и туристи, ние се хранехме напълно в съответствие с кашрута. Още в самолета към Израел ни сервираха сандвичи със сертификат, че са кашерни. В хотелите храната също беше разделена на този принцип – млечни продукти (и риба) на закуска, месо (но без свинско, което също е забранено от кашрута) – на вечеря. Обедите похапвахме на крак, но отново стриктно кашерно: на плажа на Мъртво море например се опитах да си купя тост с пилешко филе и млечна салата, подобна на нашата “Снежанка”. Продавачката категорично ми отказа. Млечната салата била за сандвичите с кашкавал, а тези с месо можели да се комбинират само със зеленчуци или хумус.
Не спорих много, защото хумусът е наистина чудесен на вкус.
Приготвя се от паста от нахут, смесена с паста от сусамови семена и малко зехтин и се поръсва със ситно нарязан магданоз. Хумусът присъстваше както на “млечната” закуска, така и на “месната” вечеря – за неговата употреба няма никакви ограничения.
Освен необичайното присъствие на маринована риба за закуска, ме изуми и голямото разнообразие от плодове и зеленчуци, които шведската маса в хотелите предлагаше за сутрешното ни хранене. След това прочетох, че това е характерно за израелската кухня. Докато плодовете бяха пресни,
зеленчуците се подвизаваха предимно под формата на туршии като мариновано цвекло например.
Доста необичайно за нас, но напълно обяснимо – консервирането на кореноплодни зеленчуци е още едно от наследствата, които северните евреи са донесли със себе си.
Разнообразие от туршии се предлага на пазара в Йерусалим.
Според правилата на кашрута, ако сте се нахранили на закуска с млечни продукти, след 4 часа можете да хапнете месо. Ако сте яли месо обаче, трябва да чакате цели 6 часа, за да опитате сирене или сметана. Като казвам месо, изключваме свинското, но птици и телешко израелците готвят превъзходно, так че едва ли ще ви липсва.
Докато бях в Израел, успях да разбера от първа ръка и какво е шабат. Знаех, че това е съботата, която е празничен ден, през нея не се работи и евреите се посвещават на празнуване и на семействата си.
Сега разбрах, че шабат започва с изгряването на първата звезда в петък.
Което по това време на годината означаваше, че към 16 часа всички магазини вече бяха затворени и по улиците престанаха да се движат коли. Все пак трябва да уточня, че става дума за Йерусалим, известен като града на най-религиозните евреи, а освен това бяхме и в квартал на ортодокси (евреи, които стриктно спазват всички предписания на вярата). Казват, че младите вече не се съобразяват дотолкова с традициите.
И така в петък вечерта, на шабат, от хотела изчезнаха всички служители от еврейски произход (вечерята сервираха араби), а на един от асансьорите се появи табела, че това е “асансьор за шабат”. Което означава, че спира на всеки етаж, без да се налага да натискате копчето. Това е необходимо, защото на шабат не трябва да се работи нищо – включително да се гледа телевизия, да се стои пред компютъра, да се натиска ключа за лампите или копчето на асансьора. Някои от най-ревностните евреи дори нарязвали предварително тоалетната си хартия, за да не се налага през шабат да късат от рулото…
На шабат семейството се събира около богата трапеза (която съпругата е приготвяла през целия петъчен ден), хапва и си говори надълго-нашироко. Гости в хотела ни бяха и група американски еврейчета, които явно посещаваха Израел, за да опознаят земята и традициите на предците си. Техните ръководители обясниха подробно ритуалите, които се спазват на вечерята за шабат, а ние гледахме… и попивахме.
На масата горяха две свещи (палят се точно 18 минути преди изгряването на Вечерницата) и бяха поднесени традиционните за шабат хлебчета (по-скоро козуначета) – хала, завити с покривка. Първо всички станаха прави и момчетата сложиха на главите си кипи (типичните еврейски шапчици), а тези, които нямаха – просто покриха главите си с платнената салфетка от масата. Символът на това действие е, че мъжът винаги трябва да помни, че над него стои Господ.
Ръководителката прочете молитва, като закри очите си с ръце, а след нея учителят вдигна чаша с вино и го благослови.
После изпрати децата да си измият ръцете – също задължително ритуално действие, а след това отви хлебчетата и прочете благословия и за тях. Накрая всички бяха поканени да се заемат с похапването.
След шабат времето започна отново да тече при изгряването на първата звезда в събота и улиците се изпълниха с живот. С нетърпение се разходихме отново из Йерусалим, за да опитаме
фалафел и шуарма – двата най-популярни израелски специалитета за похапване “на крак”.
Фалафелът е тестен джоб, пълнен с нахутени кюфтенца и салата, а шуармата е нещо като дюнера – печено месо и хумус, завити в плоска питка.
По улиците можете да си купите и изцеден пред вас сок от нар или от портокали. За десерт препоръчвам един ливански специалитет, който евреите са усвоили охотно – кнафе. Представлява два слоя кадаиф, добре напоени с масло, между които има слой меко козе сирене. Кадаифът отгоре е ярко оранжев (казват, че е оцветен с шафран, но по-скоро е сладкарска боя) и поръсен със счукан шам фъстък. Страшно е вкусно!
Добър апетит или, както казват в Израел – Бетеавон!
Източник: http://spisania.rozali.com
Планет Турс Блог 