Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна магия

Слънчевото лятно настроение на перлата на Европа – Венеция, се връща през февруари, когато улици и площади преливат от багрите, музиката и суетата на легендарния Венециански карнавал.

От 1094 г. до днес жители и гости на града гонят зимата, като обличат пищни костюми, слагат маски и палят фойерверки, а атмосферата на града става приказно-фантастична. След Полета на ангела от 70-метровата камбанария на базиликата „Сан Марко“, с който по традиция се открива карнавалът, шествието тръгва от историческия площад по тесните улички и канали на града.

Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна вакханалия

Под открито небе или в дворците и театрите се вихрят шумни представления, бляскави балове и пъстри зрелища. За 10 дни Венеция се превръща в

ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ

Ако имате щастието да сте част от него, непременно попадате в плен и на кулинарната вакханалия на празника. Първото, на което няма да устоите, са карнавалните сладки – ярък, необикновен и запомнящ се десерт: топящи се на езика тестени възелчета с мед и фъстъци или орехови ядки.

Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна вакханалия

Впрочем когато и да посетите древната морска владетелка, венецианската кухня ще ви покаже нещо различно и ще ви убеди в достолепната си възраст и класа.

Казват, че
МЕСТНАТА КУЛИНАРИЯ НОСИ ОСОБЕН ДЪХ НА ИЗТЪНЧЕНОСТ
и всъщност е един нестихващ карнавал на подправките, блюдата с морски дарове и невероятно вкусния ориз. Това съчетание не е случайно: именно във Венеция през XIII-XV в. се пресичат морските пътища на Изтока и Европа. В резултат венецианските блюда се увенчават с ориенталски мотиви, а придворните готвачи се запасяват с екзотични отвъдморски продукти като китайски ориз, индийско орехче, шафран и джинджифил. И днес част от съвременните кулинарни майстори с ревнива точност следват традиционните рецепти, някои от които на повече от 500 години. Така, стараейки се да съхранят всичко без промяна, те дават втори живот на древната венецианска кухня.

Съвременните й измерения са толкова разнообразни, колкото и географията й – интересно е да се знае, че Венеция е полегнала на 118 острова, разположени в лагуната, а каналите й са 150.

Разнообразието и качеството на местните продукти е впечатляващо. По цялото крайбрежие се ловят ароматна и особено вкусна риба и морски дарове. Тук
ДОРИ КРОМИДЪТ И ЧЕСЪНЪТ СА С ПО-РАЗЛИЧЕН ВКУС
което се обяснява с особеностите на местната почва. На нея между другото растат, глезени от топлия климат, и чудесни фенхел и аспержи.

Популярната в цяла Италия полента, във Венеция предлагат мека и най-често като гарнитура на изключителното многообразие от птичи меса: кокошо, пилешко, патешко, пуешко, гълъбово, пъдпъдъче и от токачки. Ризотото във Венеция готвят със зеленчуци и риба, с птици, фасул, кренвирши или телешко, а кремовата му консистенция постигат с добавянето на гъст сметанов сос. Местните оризови супи никога не са воднисти, а винаги много гъсти и хранителни.

ЩЕ ЗА ЛЕГЕНДАРНИТЕ ВЕНЕЦИАНСКИ БЛЮДА
Чикети. Дребните хапки, които вървят идеално с вино, се продават в специални магазини – чикетерии. „Baccala mantecato“ е смес за мазане, която се прави с популярната по Средиземноморието риба треска и мус със зелени подправки.  Най-изисканият й вариант е с бели трюфели. Чикети може да се приготвят и със сардина и стафиди и кедрови ядки или с месо, раци, риба тон или скариди… Така че може да обиколите всички чикетерии, но едва ли ще намерите две еднакви хапки.

Дроб по венециански. Fegato alla veneziana е едно от най-популярните месни блюда във Венеция  със старинна история – готвят го още древните римляни, но със смокини, вместо с кромид. Според съвременната рецепта дробът отначало се овалва в брашно, пържи се, залива се с бяло вино и се оставя то да се изпари. После се смесва със задушен кромид и сметана и се наръсва със сирене или магданоз.

Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна вакханалия

Карпачо. Оригиналното карпачо, създадено от шеф-готвача Джузепе Чиприани специално за една болна графиня, се прави от много тънко нарязано сурово говеждо филе, подправено с универсален сос,  поръсено с настърган пармезан и сервирано с бели гъби и чесън. Ястието впрочем носи името на художника Виторио Карпачо заради приликата на колорита на картините му с блюдото. Днес карпачо наричат и всички други много тънко нарязани продукти.

Сардини в сладко-кисел сос.  И това ястие има интересна история – за пръв път е приготвено през XVI век за празника Феста дел реденторе в чест на чудодейното избавление от чумата. Впрочем някои твърдят, че рецептата е от доста по-рано –от край време венецианските рибари по този начин съхранявали своите провизии при дълго плаване. Блюдото се прави, като изпържен кромид се залива с оцет и се размесва със сардините. С времето рецептата придобива повече изтънченост – кромидът вече се разбърква с гроздови зърна от специален сорт за освежаване на аромата и добро храносмилане, а в ресторантите към него често добавят и кедрови ядки.

Пинца.  Този коледен десерт е традиционен за цялата област Венето и дори за Фриули и Трентино, където обаче се прави малко по-различно. Продуктите за него са напълно достъпни – пшеничено и царевично брашно, мая, захар, яйца, стафиди и озахарени цитрусови кори. Готовият сладкиш понякога достига 1 м в диаметър. Предлага се обикновено с червено вино или с  пенливото „Фраголино“. Впрочем с чаша вино във Венеция сервират и сладките дзайети. Интересно е, че всеки от местните острови има своя традиция за тях – на остров Бурано например го пекат във вид на буквата S.

** Карнавални венециански сладки
6 лв
30 мин
Продукти за 4 порции

  • 500 г мед
  • 1 щипка сол
  • 1 ч. л. канела
  • 350 г брашно
  • 1/2 ч. ч. олио
  • 100 г орехови ядки

1. Сипете в тенджерка 250 г мед, 200 мл вода, половин щипка сол и  канелата. Загрейте на бавен огън, докато започне да кипи.
2. Дръпнете тенджерката от котлона и на тънка струйка сипете брашното, като постоянно разбърквате с дървена лопатка.
3. Полученото тесто сложете на подходяща повърхност и месете с ръце няколко минути.
4. Разточете тестото на кора с дебелина около три милиметра и нарежете на тънки ивици с ширина  един и половина сантиметра и дължина 10 сантиметра.
5. Всяка ивица завийте на възел и по няколко от получените сладки слагайте да се пържат в загрятото олио.
6. Разтопете на водна баня останалия мед. Готовите възелчета наредете в поднос и полейте с разтопения мед. Поръсете с накълцани орехови ядки.

Насладете се на живо на Карнавала във Венеция с програмите ни: http://www.planettours.bg/karnavali.html

Източник: http://spisania.rozali.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: