Паеята – обяснение в любов по испански
Много народи сервират свои традиционни ястия с ориз, които са станали известни по цял свят: близкоизточните пилафи, ризотото в Италия, ароз кон поло от Испания, джамбалая от Луизияна. Родината на ориза е Азия и през VІІІ век с нахлуването си в Испания маврите го пренасят в Европа. Мавърските ястия с ориз на фурна вдъхновяват много подобни испански блюда. През ХV век, когато мюсюлманите са изгонени обратно в родината си, консумирането на ориз не само не прекъсва, а точно обратно – става една от основните житни култури в ежедневното меню на испанците. Също като паеята.
За създаването на паеята съществува eдна много романтична легенда.
Нейният първообраз бил сготвен от млад рибар за любимата му. Самото й име говори за това – той нарекъл ястието си “пара ея“ – „за нея“. Рибарят обаче бил беден и сложил в котлето продуктите, с които разполагал – ориз, домати и прясно наловени от него риба и морски дарове. Много испанци и до днес вярват, че така рибарят изобретил паеята.
Историците обаче се обединяват около една версия за произхода на името на паеята – от старофренската дума paelle – тиган, която пък произлиза от латинската patella. Днес специалният широк тиган с две дръжки, в който традиционно се готви паея, се нарича paellera, но се смята че името му произлиза от това на ястието.
В действителност паеята е създадена в областта Валенсия и е изобретение на испанските селяни, които палели огън на нивата и забърквали бързо ястие от ориз, охлюви или пиле и зеленчуци, предимно зелен боб. След това похапвали с дървени лъжици директно от специалния голям разлат съд, в който се готви.
Този вид се нарича „паея кон карне“ – паея с месо и е най-старият и класически метод за приготвянето на това ястие.
Валенсианците, които обитавали райони близо до морето, заменили месото с парчета змиорка. Днешният изискан вариант с морски дарове, чоризо и пиле се появил чак към края на ХVІІІ век, когато жизненият стандарт се покачил и паеята се превърнала в изискано ястие. В нея започнали да включват и други меса – като патешко и заешко например. Списъкът с употребяваните подправки нараствал, за да стигне до установените днес за задължителни чесън, сладък червен пипер, шафран и сол, а като предпочитана мазнина за готвене се наложил зехтинът.
Точно шафранът – кралят на подправките, разграничава паеята от останалите ястия с ориз. Той придава и характерния ярко жълт цвят на ястието. В някои райони в паелята се добавя розмарин, но това зависи от готвача.
Според традициите паеята се готви на огън с дърва от рожков или още по-добре портокалово дърво, защото димът дава допълнителен аромат на ястието. Във Валенсия има големи насаждения на портокали, които се подрязват редовно и осигуряват дърва за приготвянето на ароматното блюдо. Традицията повелява паеята да се яде без да се разсипва, с дървена лъжица направо от тигана. Дървената лъжица е много важна, за да не се изгарят устните.
Според един от най-разпространените митове във Валенсия мъжът приготвя паелята, а жената отсъжда въз основа на вкуса й относно благоразположението си за нощта. Според друг пък става точно обратното – в навечерието на сватбата булката прави паея, за да докаже пред младоженеца и най-вече пред свекървата кулинарния си майсторлък.
При приготвянето на паеята трябва да се изговорят магическите думи „бон профит“.
Ястието по традиция се приготвя и яде и по време на мартенския празник във Валенсия, когато зрелищно се изгарят огромни фигури от дърво или стиропор, които осмиват известни персонажи. На много празници в тази област се готвят огромни паеи в специално изработени тигани. Те неведнъж са били записвани в Книгата за рекорди Гинес.
За забъркването на вкусна паея се използват всякакви съставки, но три са основните стилове в приготвянето й:
- Paella Valenciana – с бял ориз, зеленчуци, месо (заешко, пилешко, патешко)
- Paella de marisco – с морски дарове вместо месо и без други зеленчуци освен доматите
- Paella mixta – смесена – свободна комбинация от месо, морски дарове, зеленчуци и бобови култури.
Paella Valenciana
18 лв.
2 ч и 10 мин
Продукти за 6 порции
- 1 червена чушка
- 650 г зелен фасул
- 1/2 домат
- 3/4 пиле
- 1/2 заек
- 2 ч. ч. зехтин
- 1/2 ч. л. сладък червен пипер
- 650 г зрял фасул
- 4 и 1/2 ч. ч. вода
- 2 ч. ч. охлюви, почистени
- 600 г ориз
- сол и черен пипер
- 1 щипка шафран
- 1 стрък розмарин
- голям разлат тиган или тенджера
1. Нарежете чушката на ивици, зеления фасул – на парчета, домата – на кубчета. Разделете пилето и заека на порции.
2. Загрейте 1/4-1/2 ч. ч. зехтин в тигана. Прибавете ивиците червена чушка, докато започнат да омекват. Извадете ги и ги запазете за гарнитура. В същата мазнина запържете пилето и заека, докато станат златисти. Подправете с червения пипер и разбъркайте.
3. Отместете месото към края на тигана и сипете в центъра му двата вида фасул и домата. Прибавете половината вода или, ако не е достатъчна, толкова, че да запълни половината тиган. Оставете да къкри половин час или докато по-голямата част от водата се изпари. Прибавете охлювите и задушавайте още 5-10 минути.
4. Сипете ориза и бъркайте продуктите, докато той се запържи. Прибавете останалата вода и задушавайте още 20 минути. Подправете със сол и черен пипер. Прибавете шафрана. Оставете на огъня за 2-3 минути и гарнирайте с ивиците червена чушка и стръка розмарин. Похлупете с капак за 5 минути и след това сервирайте.
Източник: http://spisania.rozali.com
