Принцовите острови са една от най-популярните атракции за туристите, посещаващи Истанбул. Какво ги прави толкова неустоимо притегателни? Ще разберете от нашата истанбулска приказка, в която Принцовите острови са главните герои.

Принцовите острови са група от 9 острова, разположени във водите на Мраморно море, на около 20 км от азиатското крайбрежие на Истанбул. 4 от тях (Къналъада, Бургазада, Хелбелиада и Бююкада) са населени и са включени в ежедневните туристически турове от континента, а останалите 5 са миниатюрни по площ и без човешко присъствие.
Името си Принцовите острови получават през византийския период (IV – XV в.), когато се използвали като територия за заточение на непокорните принцове и кралски особи – включително византийския император Константин IV, ослепен от майка си Ирина.

С масовото въвеждане на параходите като средство за придвижване по вода през XIX в., островите се превръщат в любим курорт за знатните представители на турските, еврейски, гръцки и арменски общности. Днес, чрез ферибот те са достъпни за всички, които искат да си направят дневна екскурзия до едно от най-красивите и нетипични кътчета в околностите на Истанбул.
Още със стъпването ви на твърда земя, ще усетите, че Принцовите острови сякаш нямат нищо общо с присъщата за Турция атмосфера. За да не бъдат нарушени екологичночистата природа и блаженото спокойствие на всеки един островите, моторните превозни средства са забранени. Придвижването става пеша, с велосипеди или с файтони.

Така, обхванати от зеленина и сякаш откъснати от външния свят, Принцовите острови предлагат една екзотична курортна среда, която съчетава модерните удобства с историческото наследство. Между лозята, маслиновите горички и палмите са се сгушили множество гръцки православни манастири и великолепни имения, съчетаващи викторианската архитектура от XIX в. с типичните за Османската империя елементи.

В същото време на Принцовите острови има всичко необходимо за удобството на туристите – безброй частни вили, вили под наем, хотели, дневни и нощни заведения, забележителности, атракциони, плажове и всевъзможни варианти за прекарване на свободното време. А ето по няколко думи и за всеки един от 4-те главно Принцови острова.

Хелбелиада – вторият по големина Принцов остров е наричан още Медния остров заради находищата на медна руда, които придават и специфичния червеникав цвят на почвата. Той е популярен най-вече с „кацналия” върху северния хълм манастир „Света Троица”, построен през IX в. и до 1971 г. дом на теологическото училище на Халки – главната духовна семинария на гръцката православна църква в Турция и на Константинополската Вселенска патриаршия.

Другите особено атрактивни обекти на острова са Турската военноморска академия (в чиито подземия се пазят останките от единствената оцеляла византийска църква, посветена на Дева Мария), гробницата на втория английски посланик в Константинопол Едуард Бартън (по времетo на кралица Елизабет I) и бившето правослвано сиропиталище, днес превърнато във военноморска болница.

Къналъада – най-малкият, най-близо намиращият се до Истанбул и сочен за най-красивият от Принцовите острови. Кървавочервеният цвят на почвата и скалите е дал и името му (в превод Къносаният остров). Въпреки че е бил най-любимият за отдих на византийската аристокрация, именно този остров е бил и предпочитан за изгнанничество (вероятно заради близостта му с континента).

Трите хълма на Къналъ са покрити с най-малко растителност, липсват и особено интересни културно-исторически обекти (ако не броим останките от манастирски стени, една джамия, турско начално училище и гръцка православна църква), но за сметка на това – изобилие от живописни заливи с приказни плажове. Може би затова е любим на всички.
И така, нашата истанбулска приказка е към своя край. Оставяме на вас да я преживеете и разкажете по свой начин.