Барселона – архитектурен шедьовър
Барселона не е просто град в Европа. Барселона е едно от най-слънчевите, най-пищните, най-индивидуалистичните кътчета в света, където обиколката на забележителности придобива нов смисъл, а почивката се превръща в духовно обогатяване.

Ако трябва да говорим в цифри, Барселона е 11-ти по големина в Европейския съюз, с над 5 млн жители (само в рамките на града), което го прави 6-ти по население в Европейския съюз. През международното летище на Барселона годишно преминават над 30 млн пътници, което прави града 12-ти по посещение в света и 4-ти в Европа (след Лондон, Париж и Рим). Той се нарежда в челната 20-тица по стандарт на живот и е 6-и по брутен вътрешен продукт в Европа.
Разположение
Барселона е разположена на североизточното крайбрежие на Иберийския полуостров в Средиземно море, при устията на реките Лобрегат и Бесос. Тя е столица и най-населен град на автономната област Каталония, втори по големина в Испания (след столицата Мадрид). Отстои на 160 км от Пиринеите и от границата с Франция.
На северозапад Барселона е оградена от планинския масив Колсерола, чиято най-висока точка е връх Тибидабо (512 м.). На югоизток, гледащ към пристанището, се намира хълмът Монтжуик, върху който се издига крепост от XVII в., която днес е дом на Националния музей по каталунско изкуство. Цялата територия на града е осеяна с малки населени хълмчета, които са дали имената на някои от 10-те квартала (като Кармил, Путскет, Ровира).
История
Основаването на Барселона е свързано с две легенди. Според първата, градът е създаден от митологичния герой Херкулес 400 г. преди възникването на Рим. Според втората, той е дело на картагенеца Хамилкар Барса (баща на пълководеца Ханибал), който го нарича Барсино (на името на семейството си) през III в. пр. хр.
Първоначално Барселона е част от Римската империя като нейна колония. От малко градче, облагодетелствано с красива природа и добре разположено пристанище, тя постепенно се разраства до богат населен район, получил имунитет от имперските такси и сечащ собствени монети. В края на IV в. Барселона влиза в пределите на Западната Римска империя, след което бива последователно завладяна от остготите, маврите и франките.
Когато през XII в. Барселона става част от Арагонското кралство, вече се слави като един от най-развитите му индустриални и търговски центрове. След обединението на Арагон и Кастилия през 1469 г. обаче, градът започва да губи значението и позициите си. В следващите години все повече нараства съперничеството му с Мадрид, а след като е наложен запор върху търговията с американските колонии, в Барселона избухва гражданска война.
Барселона започва да възстановява значимостта си по време на Индустриалната революция през XIX в. През 1888 г. се превръща в домакин на Световното изложение и постепенно извежда Каталонската област отново на политическата и икономическа сцена. Така, за кратко време Барселона се превръща в един от най-популярните и атрактивни европейски градове, който през 1992 г. дори става арена на Олимпийските игри.
Забележителности
Мнозина наричат Барселона „градът на Гауди“,заради многобройните творения на испанския архитект Антони Гауди, пръснати из всички нейни краища и обявени от ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Тези паметници са се превърнали в отличителен белег на цялата каталонска област, а с уникалната си и силно индивидуалистична визия, смесица от готика и „Арт нуово“ (модернистичен стил), те привличат ежегодно милиони туристи към Барселона.
Най-пищното творение на Антони Гауди в Барселона, което е ясно различимо както от птичи поглед, така и от всяка точка на града, е катедралата „Sagrada Familia“ („Светото семейство“). Архитектът бил толкова отдаден на работата си по храма, че последните години от живота си обитавал криптата му, а след смъртта си бил погребан в средата на катедралата. Гауди изготвя проекта още през 1882 г., но същинският строеж започва едва през 1991 г. и до днес все още не е завършена. Строителните дейности са спонсорирани от частни дарения (без никакви правителствени и държавни средства), а за предполагаем краен срок е определена 2026 г. (когато се навършват 100 г. от смъртта на Антони Гауди).
Безспорно отличителният елемент на катедралата „Sagrada Familia“ са 8-те й вретеновидни кули, от които само първата е завършена по времето на Гауди. По план, масивната римокатолическа църква трябва да има общо 18 кули – 12, символизиращи Светите апостоли, 4 – евангелистите, 1 – Дева Мария и най-високата от всички – Иисус Христос. Върховете на евангелистките кули ще бъдат „украсени“ с традиционния за всеки от четиримата символ – бик (за Св. Лука), мъж с крила (за Св. Матей), орел (за Св. Йоан) и лъв (за Св. Марк). На върха на Христовата кула ще се издига огромен кръст и така височината й ще стане 170 м. „Sagrada Familia“ има 3 фасади – източна (започната през 1894 г., символизираща живота на Иисус и носеща най-ясните белези от стила на Гауди), западна (започната през 2002 г. и посветена на небесния триумф на Христос след смъртта му) и южна (посветена на страданията на Иисус).
Макар финалният проект на един от най-известните храмове в Испания да обещава много повече пищност, майсторство и величие, и днес катедралата „Sagrada Familia“ буди възторга и възхищението на всички, които я видят с очите си.
След като се насладите на пищната архитектура на катедралата „Sagrada Familia“, със сигурност ще сте жадни за още творения от Антони Гауди. Тогава задължително посетете Имението, Двореца и Парка „Гюел“ (поръчани от каталонския граф и предприемач Еузебио Гюел – основен покровител и поръчител на Гауди), които са пример за изключителния и индивидуалистичен подход на Гауди в архитектурата. Той си играе с формите, експериментира с фасадите и вплита природните блага в една пъстра и уникална смесица от статуи, сгради и декоративни елементи.
Няма как в Барселона да не забележите къщите „Батийо“, „Ла Педрера“ и „Висенс“, които с право могат да бъдат наречени „връх на модернизма“, заради причудливите си и несиметрични фасади. Те също са дело на Гауди, поръчани му от богати индустриалци.
На фона на Барселона се откроява хълма Монтжуик, където се намират Националният дворец с пеещи фонтани пред главния му вход и Националният музей на каталунското изкуство. Тук можете да разгледате богати колекции от римски и средновековни реликви, да се насладите на творби на Пикасо, Гоген и Ван Гог, да присъствате на някое от многобройните културни мероприятия на открито и закрито и да преоткриете тясната връзка между музиката и изкуството.
Ако сте любители на спортовете, то в Барселона със сигурност няма да скучаете. Тук е най-големият стадион в Европа – „Ноу Кемп“ (капацитет почти 99 000 души), който е и дом на футболен клуб „Барселона“. От построяването си през 1957 г. гигантът е служил за терен на срещи от Световната купа, Олимпийските игри от 1992 г., безброй грандиозни концерти и многобройни футболни мачове на клуб „Барселона“.
Другият гигант за популярни зрелищни забавления в Барселона е Арената за борба с бикове, където днес се помещава и Музеят на коридата. Въпреки че борбата с бикове е емблематична за Испания, Арената вече все по-рядко се използва по предназначение, тъй като гражданското недоволство срещу коридата силно нараства.

В Барселона също така трябва да обърнете внимание и на:
- Паметникът на Христофор Колумб – построен през 1888 г., високият 7 метра монумент на мореплавателя показва мястото, където е акостирал, след като през 1493 г. открива Америка.
- Пристанището „Порт Вел“и Аквариумът
- Готическият квартал „Бари Готик“ -тук все още можете да видите запазени стените от римско време, бившата резиденция на каталунската кралска фамилия и Музеят на Пикасо.
- Кулата „Агбар“ – смятана за едно от архитектурните чудеса на света, заради формата си на куршум
- Площадите „Испания“ и „Каталония“
- Музеят на Египет – богата колекция от древноегипетски реликви.
- Улица „Рамбла“ и закритият пазар
- Триумфалната арка – построена за изложението през 1888 г. От червени тухли, а на предния фриз има надпис „Барселона приветства всички нации“
